България и още три стани в ЕС имат подобно увеличение. Страната ни е на 38 място по износ на мебели в света
Производството на мебели в световен мащаб през 2021 г. достигна до 513 млрд. US$, което се равнява на ръст от 16.8%. За сравнение през 2020 г. производството е било 439 млрд. US$, като в тези стойности не влизат матраците и подматрачните рамки. В голяма степен този ръст се дължи на промяната в начина на живот на хората по света вследствие на ковид пандемията, коментира тенденцията проф. д-р Васил Живков, председател на БКДМП.
Според него 2021 г. е доста успешна за българската мебелна промишленост. Производството на мебели нарасна с 25.6% от 476 на 598 млн. US$, а потреблението с почти 34% от 310 на 415 млн. US$, и това на фона на общ растеж на потреблението в България от 8%. В тази статистика не влизат матраците и подматрачните рамки, които по неофициални данни на БКДМП са достигнали през 2021 г. производствени нива от около 300 млн. лева. Така общата продукция на мебелната индустрия възлиза на около 1.5 млрд. лева.
Значително се е променил профилът на потреблението на мебели в България според техния произход. Мебелите, реализирани на българския пазар от трети страни, които са били с дял от 21% процента през 2015 г., са вече 41%. Китай е основен вносител на мебели с 27.8%. С 5% се е увеличил вносът от страни от ЕС, където лидер е Полша с 19.2%. Драстично е намаляло потреблението на мебели родно производство. От 41% през 2015 г. то спада на едва 16% – факт, който следва да търси своето обяснение и реакция от страна на българските производители.
България е на 38-мо място по износ на мебели в света, като обемът възлиза 561 млн. US$ Ръстът спрямо 2020 г. е малко над 36%. Почти с толкова са надминати и резултатите от 2019 г. Това е много добър атестат за съотношението цена – качество на българските мебели и е доказателство за разширяването на външните пазари. Значително е променена и дестинацията, до която отиват българските мебели. На първо място е Румъния с дял от 16.1%, следвана Гърция (10.3%), Франция (8.3%), Германия (7%) и др.
Интересно да се отбележи е, че само България и още три стани в ЕС имат увеличение на производството с над 25% през 2021 спрямо 2020 г. – Литва (26.9%), Хърватия (26.4%), Италия (25.7%) и България – 25.6%.
Производство на мебели в световен мащаб
Световен лидер по производство на мебели продължава да бъде Китай с дял от 39%, следван от САЩ (12%), Италия (4%), Германия (4%), Виетнам (4%), Индия (3%), Полша (3%) и други. Все повече се усеща настъплението на далекоизточните страни в сферата на мебелното производство. Ако през 2011 г. те са взимали около 45% от световния дял, през 2021 г. той е вече 55%. Това е главно за сметка на европейските производители (29% през 2011 г. и 23% през 2021 г.) и страните от Южна Америка и Африка, обяснява още проф. Живков. Интересен е фактът, че Европейският съюз, Великобритания, Норвегия, Швейцария и Исландия заедно имат производство на мебели за 120 милиарда US$, докато само Китай е произвел мебели на стойност 200 милиарда US$. Северна Америка е със 74 млрд. US$, като само САЩ е с 61 млрд. US$.
Европа и Балканите
В Европа топ 5 по производство на мебели се оглавява от Италия – 22.5 млрд. US$, следвана от Германия (22.2 млрд. US$), Полша (15.9 млрд. US$), Великобритания (9.25 млрд. US$) и Франция (8.65 млрд. US$). На Балканите безспорен лидер е Турция с производство на мебели за малко над 6 млрд. US$. Другата открояваща се страна в региона е Румъния, която е с 2.5 млрд. US$.
Следват няколко страни с близки стойности: Босна и Херцеговина (710 млн. US$), Сърбия (660 млн. US$), Словения (610 млн. US$), България (598 млн. US$). Гърция и Хърватска се нареждат на 7-мо и 8-мо място съответно с 520 и 430 млн. US$. На последните места са Северна Македония (295 млн. US$), Албания (90 млн. US$) и Черна гора (7 млн. US$).
Потребление на мебели
Потреблението на мебели в световен мащаб е 489 млрд. US$ и е нараснало със 17.5% спрямо 2020 г., но е с почти 5% по-ниско от производството на мебели. Това е вероятният индикатор, че потреблението в края на 2021 г. е започнало да се свива. Разделено по региони, увеличение на дела се наблюдава в Азия и Северна Америка и спад в Европа. Топ 5 страни по потребление в света са Китай (128 млрд. US$), САЩ (102 млрд. US$), Германия (26 млрд. US$), Великобритания (17 млрд. US$) и Франция (16 млрд. US$). Значителен спад и промяна се наблюдава по потребление на глава от населението. Преди 5 години първите три страни в света са с потребление на глава от населението между 400 и 500 долара. През 2021 лидер е Канада с 326 US$, следвана от Германия (312 US$) и САЩ (309 US$). Най-голямото средно потребление на мебели на глава от населението за 2021 г. е в Европа – 243 US$, което е с 16.5% повече от средното потребление за 2019 г., когато е било 209 US$ на човек.
Износ на мебели
Най-големите износители на мебели в света са Китай (76 млрд. US$), Виетнам (18 млрд. US$), Полша (15 млрд. US$), Германия (13.5 млрд. US$) и Италия (12.5 млрд. US$). За последните 5 години Виетнам е увеличил износа си малко над два пъти, Китай с 50.5% и Полша с 43%. Между 10 и 15% е увеличението при Германия и Италия.
На Балканите както при производството на мебели, така и в износа се открояват две страни – Турция и Румъния, съответно с 3540 и 2400 млн. US$. След тях със сравнително близки стойности са четири държави в региона – Словения (725 млн. US$), Сърбия (635 млн. US$), Босна и Херцеговина (620 млн. US$) и България (561 млн. US$).
Внос на мебели
Безспорен световен лидер по внос на мебели е САЩ с обем от 45.5 млрд. В топ 5 влизат още Германия (17 млрд.), Великобритания (10 млрд.), Франция (9.5 млрд.) и Нидерландия (7.2 млрд.). Петте най-отворени за внос страни в света, от най-големите производители на мебели, са САЩ, Германия, Великобритания, Франция и Испания.
На Балканите безспорен лидер по внос на мебели е Румъния с 1.13 млрд. US$. След нея е Словения с малко над половин милиард – 565 млн. US$. Почти с еднакъв внос са Гърция (470 млн. US$), Турция (468 млн. US$) и Хърватия (465 млн. US$). България е осъществила внос на мебели за 380 млн.US$. Съотношението внос/потребление е 90%. Вносът в Сърбия (200 млн. US$) е нисък и е почти равен на потреблението.
